Бягаме...
Бягаме от себе си.
Мигове, дни, години...
Крием се под стряхата-илюзия,
когато Истината силно завали.
Затваряме прозорците-предчувствия,
щом Писаното загърми....
Захвърляме понякога от страх
писалката-свободна воля
в неизбежността,
вместо да пишем
и дописваме съдбата си,
тъй както искаме във книгата на вечността.
Крием се от себе си.
Години, дни, мигове...
Изпускаме мига,
опитвайки се да летим,
преди да сме научени да падаме,
подслушвайки чуждите мисли,
неслушайки сърцето си...
Изгубваме себе си
дни, мигове, години,
избирайки по-преки
и лесни пътища
към себе си
по маркировката на примирението,
разсипвайки тежката раница на вярата,
в която скрит е
ключът към себе си...
Мигове, дни, години...
Крием се под стряхата-илюзия,
когато Истината силно завали.
Затваряме прозорците-предчувствия,
щом Писаното загърми....
Захвърляме понякога от страх
писалката-свободна воля
в неизбежността,
вместо да пишем
и дописваме съдбата си,
тъй както искаме във книгата на вечността.
Крием се от себе си.
Години, дни, мигове...
Изпускаме мига,
опитвайки се да летим,
преди да сме научени да падаме,
подслушвайки чуждите мисли,
неслушайки сърцето си...
Изгубваме себе си
дни, мигове, години,
избирайки по-преки
и лесни пътища
към себе си
по маркировката на примирението,
разсипвайки тежката раница на вярата,
в която скрит е
ключът към себе си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
