11 dic 2025, 21:18

Бягане

84 0 0

Бягах много дълго време,

и не забелязвах какво имам

до себе си, и осъзнах, че

това, което правих е нямало

смисъл.

 

Загубих толкова много,

загубих любовта, която

имах. И сега осъзнавам,

че трябва да бягам надалеч,

за да се спася от грешки.

 

Бягах и не спирах, докато

не се блъснах в едно

дърво. Паднах, и когато

станах, пред застанаха две

малки същества, и

единственото, което направих,

е, че ги прегърнах и целунах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...