11.12.2025 г., 21:18

Бягане

76 0 0

Бягах много дълго време,

и не забелязвах какво имам

до себе си, и осъзнах, че

това, което правих е нямало

смисъл.

 

Загубих толкова много,

загубих любовта, която

имах. И сега осъзнавам,

че трябва да бягам надалеч,

за да се спася от грешки.

 

Бягах и не спирах, докато

не се блъснах в едно

дърво. Паднах, и когато

станах, пред застанаха две

малки същества, и

единственото, което направих,

е, че ги прегърнах и целунах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...