11 дек. 2025 г., 21:18

Бягане

83 0 0

Бягах много дълго време,

и не забелязвах какво имам

до себе си, и осъзнах, че

това, което правих е нямало

смисъл.

 

Загубих толкова много,

загубих любовта, която

имах. И сега осъзнавам,

че трябва да бягам надалеч,

за да се спася от грешки.

 

Бягах и не спирах, докато

не се блъснах в едно

дърво. Паднах, и когато

станах, пред застанаха две

малки същества, и

единственото, което направих,

е, че ги прегърнах и целунах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Димитрова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...