17 may 2017, 19:37

Бягане с вятъра

  Poesía
381 0 5

Ще хукна някой ден със вятъра

по тези улици слънчасали

да се нагледам на театъра,

от фусти двойно урочасани.

 

Да ги разрошвам и блондинките

с косите светли и златистите.

И да ги гоня по градинките,

като пилотите по пистите.

 

Да вдигам прахоляк от кофите

и да измитам тротоарите.

Да пръскам на поети строфите,

на прозаици – мемоарите...

 

И да си направлявам вихрите

по улиците и площадите.

И с триковете – даже хитрите,

да се гордея със наградите,

 

че с вятъра пречиствам въздуха.

Събличам есенно дърветата,

че гоня с лекота и задуха,

надвиснал тежко над полетата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Момичета! Този път реших да бъда по- забавен! Радвам се, че съм ви забавлявал! Хубава вечер!
  • Я, колко си бил палав, Никола! Хареса ми този дух!
  • Много харесах, Брво Никола
  • Много ми хареса, Никола! Интересен и образен стих поднасяш! Поздрави!
  • Усмихна ме, нестандартен подход си поднесъл тук, не съм те виждала в тази светлина. Хареса ми!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...