Бягане с вятъра
Ще хукна някой ден със вятъра
по тези улици слънчасали
да се нагледам на театъра,
от фусти двойно урочасани.
Да ги разрошвам и блондинките
с косите светли и златистите.
И да ги гоня по градинките,
като пилотите по пистите.
Да вдигам прахоляк от кофите
и да измитам тротоарите.
Да пръскам на поети строфите,
на прозаици – мемоарите...
И да си направлявам вихрите
по улиците и площадите.
И с триковете – даже хитрите,
да се гордея със наградите,
че с вятъра пречиствам въздуха.
Събличам есенно дърветата,
че гоня с лекота и задуха,
надвиснал тежко над полетата.
© Никола Апостолов All rights reserved.
