Бягство
Крача по хладните улици.
Споря със мойта душа.
- Сама си, нещастна си - казвам ти!
Не, не искам да слушам това.
И плачат след мен дърветата,
Те плачат с мойта душа.
- Върни се, обичай го - казват ми.
Не, не спирам - нататък вървя.
Ни слънце, ни лъч осветява ме
и тъмно е в мойта душа.
Тя иска да грее и казва ми:
- Не, не постъпвай така.
Спъвам се, падам и мъча се,
защото тъй болна е мойта душа.
- Спри, обърни се - аз казвам си -
позволи й да има пак любовта.
© Преси Todos los derechos reservados