6.02.2008 г., 11:29

Бягство

1K 0 3
 

Бягство

 

Крача по хладните улици.

Споря със мойта душа.

- Сама си, нещастна си - казвам ти!

Не, не искам да слушам това.

 

И плачат след мен дърветата,

Те плачат с мойта душа.

- Върни се, обичай го - казват ми.

Не, не спирам - нататък вървя.

 

Ни слънце, ни лъч осветява ме

и тъмно е в мойта душа.

Тя иска да грее и казва ми:

- Не, не постъпвай така.

 

Спъвам се, падам и мъча се,

защото тъй болна е мойта душа.

- Спри, обърни се - аз казвам си -

позволи й да има пак любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво и нежно!Браво,Преси!Целувки,мило!Продължавай да пишеш!
  • За тези красиви редове не могат да се намерят подходящите думи.Прелестно!
  • Много ме вълнуваш.Докосна ме и ми донесе светъл лъч,надежда.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...