Feb 6, 2008, 11:29 AM

Бягство

  Poetry
1K 0 3
 

Бягство

 

Крача по хладните улици.

Споря със мойта душа.

- Сама си, нещастна си - казвам ти!

Не, не искам да слушам това.

 

И плачат след мен дърветата,

Те плачат с мойта душа.

- Върни се, обичай го - казват ми.

Не, не спирам - нататък вървя.

 

Ни слънце, ни лъч осветява ме

и тъмно е в мойта душа.

Тя иска да грее и казва ми:

- Не, не постъпвай така.

 

Спъвам се, падам и мъча се,

защото тъй болна е мойта душа.

- Спри, обърни се - аз казвам си -

позволи й да има пак любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много красиво и нежно!Браво,Преси!Целувки,мило!Продължавай да пишеш!
  • За тези красиви редове не могат да се намерят подходящите думи.Прелестно!
  • Много ме вълнуваш.Докосна ме и ми донесе светъл лъч,надежда.

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...