Feb 6, 2008, 11:29 AM

Бягство 

  Poetry
610 0 3
 

Бягство

 

Крача по хладните улици.

Споря със мойта душа.

- Сама си, нещастна си - казвам ти!

Не, не искам да слушам това.

 

И плачат след мен дърветата,

Те плачат с мойта душа.

- Върни се, обичай го - казват ми.

Не, не спирам - нататък вървя.

 

Ни слънце, ни лъч осветява ме

и тъмно е в мойта душа.

Тя иска да грее и казва ми:

- Не, не постъпвай така.

 

Спъвам се, падам и мъча се,

защото тъй болна е мойта душа.

- Спри, обърни се - аз казвам си -

позволи й да има пак любовта.

© Преси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много красиво и нежно!Браво,Преси!Целувки,мило!Продължавай да пишеш!
  • За тези красиви редове не могат да се намерят подходящите думи.Прелестно!
  • Много ме вълнуваш.Докосна ме и ми донесе светъл лъч,надежда.
Random works
: ??:??