Feb 6, 2008, 11:29 AM

Бягство

  Poetry
1K 0 3
 

Бягство

 

Крача по хладните улици.

Споря със мойта душа.

- Сама си, нещастна си - казвам ти!

Не, не искам да слушам това.

 

И плачат след мен дърветата,

Те плачат с мойта душа.

- Върни се, обичай го - казват ми.

Не, не спирам - нататък вървя.

 

Ни слънце, ни лъч осветява ме

и тъмно е в мойта душа.

Тя иска да грее и казва ми:

- Не, не постъпвай така.

 

Спъвам се, падам и мъча се,

защото тъй болна е мойта душа.

- Спри, обърни се - аз казвам си -

позволи й да има пак любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много красиво и нежно!Браво,Преси!Целувки,мило!Продължавай да пишеш!
  • За тези красиви редове не могат да се намерят подходящите думи.Прелестно!
  • Много ме вълнуваш.Докосна ме и ми донесе светъл лъч,надежда.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...