5 ene 2014, 20:51

Бягство

  Poesía
1K 0 12

 

                                 Насрещни фарове. Мракът боли.

                                 По шосето премазани спомени.

                                 Километри тъга. Защо позволи

                                 от Рая да бъдем прогонени?

 

                                 Бягат тъмни дървета. Вали.

                                 По стъклото вали самотата.

                                 Аз си тръгнах. Ти защо позволи

                                 да затворя след мене вратата?

 

                                 Тъмносиня съм. Още стои

                                 от индигото твой отпечатък.

                                 Ти позна ме... Но защо позволи

                                 този отговор толкова кратък?

 

                                 Простосмъртна съм, Боже! Дали

                                 ме изпитваш? Защо ми изпрати

                                 таз невяра... Ти защо позволи

                                 да не вярвам докрай в любовта ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Бягат тъмни дървета. Вали.

    По стъклото вали самотата.
    Аз си тръгнах. Ти защо позво
    а затворя след мене вратата?"
    ......................................................
    Въпрос с повишена трудност, всъщност едва ли има
    лесни отговори, когато става дума за
    истинската същност на "вярата" и "съмненията"
    в нас самите, които ни пречат да бъдем себе си.
    Много искрена и докосваща поетична изповед с
    актуално послание. Поздрави!
  • Картини и въпроси се редят
    и отговорите мълчат отсреща.
    Че дава Бог с едната си ръка,
    а с другата отнема ни по нещо...

    Аплодисменти!Благодаря за удоволствието от прочита!
  • Бог, дава изпитания на силните, защото, слабия ще умре, ако изпита същото!
    Докосваш!
  • Видях цялата картина! Въздействаща образност!
  • Стихотворението ти е средстойностните неща, които имах удоволствието да прочета след Новата 2014. Може би само думата (таз) ме подразни, но това лесно може да се оправи! Поздравления, Радиола!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....