Насрещни фарове. Мракът боли.
По шосето премазани спомени.
Километри тъга. Защо позволи
от Рая да бъдем прогонени?
Бягат тъмни дървета. Вали.
По стъклото вали самотата.
Аз си тръгнах. Ти защо позволи
да затворя след мене вратата?
Тъмносиня съм. Още стои
от индигото твой отпечатък.
Ти позна ме... Но защо позволи
този отговор толкова кратък?
Простосмъртна съм, Боже! Дали
ме изпитваш? Защо ми изпрати
таз невяра... Ти защо позволи
да не вярвам докрай в любовта ти!
© Рада Димова Todos los derechos reservados
По стъклото вали самотата.
Аз си тръгнах. Ти защо позво
а затворя след мене вратата?"
......................................................
Въпрос с повишена трудност, всъщност едва ли има
лесни отговори, когато става дума за
истинската същност на "вярата" и "съмненията"
в нас самите, които ни пречат да бъдем себе си.
Много искрена и докосваща поетична изповед с
актуално послание. Поздрави!