5 ene 2014, 20:51

Бягство

  Poesía
1K 0 12

 

                                 Насрещни фарове. Мракът боли.

                                 По шосето премазани спомени.

                                 Километри тъга. Защо позволи

                                 от Рая да бъдем прогонени?

 

                                 Бягат тъмни дървета. Вали.

                                 По стъклото вали самотата.

                                 Аз си тръгнах. Ти защо позволи

                                 да затворя след мене вратата?

 

                                 Тъмносиня съм. Още стои

                                 от индигото твой отпечатък.

                                 Ти позна ме... Но защо позволи

                                 този отговор толкова кратък?

 

                                 Простосмъртна съм, Боже! Дали

                                 ме изпитваш? Защо ми изпрати

                                 таз невяра... Ти защо позволи

                                 да не вярвам докрай в любовта ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Бягат тъмни дървета. Вали.

    По стъклото вали самотата.
    Аз си тръгнах. Ти защо позво
    а затворя след мене вратата?"
    ......................................................
    Въпрос с повишена трудност, всъщност едва ли има
    лесни отговори, когато става дума за
    истинската същност на "вярата" и "съмненията"
    в нас самите, които ни пречат да бъдем себе си.
    Много искрена и докосваща поетична изповед с
    актуално послание. Поздрави!
  • Картини и въпроси се редят
    и отговорите мълчат отсреща.
    Че дава Бог с едната си ръка,
    а с другата отнема ни по нещо...

    Аплодисменти!Благодаря за удоволствието от прочита!
  • Бог, дава изпитания на силните, защото, слабия ще умре, ако изпита същото!
    Докосваш!
  • Видях цялата картина! Въздействаща образност!
  • Стихотворението ти е средстойностните неща, които имах удоволствието да прочета след Новата 2014. Може би само думата (таз) ме подразни, но това лесно може да се оправи! Поздравления, Радиола!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...