5 янв. 2014 г., 20:51

Бягство

1K 0 12

 

                                 Насрещни фарове. Мракът боли.

                                 По шосето премазани спомени.

                                 Километри тъга. Защо позволи

                                 от Рая да бъдем прогонени?

 

                                 Бягат тъмни дървета. Вали.

                                 По стъклото вали самотата.

                                 Аз си тръгнах. Ти защо позволи

                                 да затворя след мене вратата?

 

                                 Тъмносиня съм. Още стои

                                 от индигото твой отпечатък.

                                 Ти позна ме... Но защо позволи

                                 този отговор толкова кратък?

 

                                 Простосмъртна съм, Боже! Дали

                                 ме изпитваш? Защо ми изпрати

                                 таз невяра... Ти защо позволи

                                 да не вярвам докрай в любовта ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Бягат тъмни дървета. Вали.

    По стъклото вали самотата.
    Аз си тръгнах. Ти защо позво
    а затворя след мене вратата?"
    ......................................................
    Въпрос с повишена трудност, всъщност едва ли има
    лесни отговори, когато става дума за
    истинската същност на "вярата" и "съмненията"
    в нас самите, които ни пречат да бъдем себе си.
    Много искрена и докосваща поетична изповед с
    актуално послание. Поздрави!
  • Картини и въпроси се редят
    и отговорите мълчат отсреща.
    Че дава Бог с едната си ръка,
    а с другата отнема ни по нещо...

    Аплодисменти!Благодаря за удоволствието от прочита!
  • Бог, дава изпитания на силните, защото, слабия ще умре, ако изпита същото!
    Докосваш!
  • Видях цялата картина! Въздействаща образност!
  • Стихотворението ти е средстойностните неща, които имах удоволствието да прочета след Новата 2014. Може би само думата (таз) ме подразни, но това лесно може да се оправи! Поздравления, Радиола!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...