5.01.2014 г., 20:51

Бягство

1K 0 12

 

                                 Насрещни фарове. Мракът боли.

                                 По шосето премазани спомени.

                                 Километри тъга. Защо позволи

                                 от Рая да бъдем прогонени?

 

                                 Бягат тъмни дървета. Вали.

                                 По стъклото вали самотата.

                                 Аз си тръгнах. Ти защо позволи

                                 да затворя след мене вратата?

 

                                 Тъмносиня съм. Още стои

                                 от индигото твой отпечатък.

                                 Ти позна ме... Но защо позволи

                                 този отговор толкова кратък?

 

                                 Простосмъртна съм, Боже! Дали

                                 ме изпитваш? Защо ми изпрати

                                 таз невяра... Ти защо позволи

                                 да не вярвам докрай в любовта ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Бягат тъмни дървета. Вали.

    По стъклото вали самотата.
    Аз си тръгнах. Ти защо позво
    а затворя след мене вратата?"
    ......................................................
    Въпрос с повишена трудност, всъщност едва ли има
    лесни отговори, когато става дума за
    истинската същност на "вярата" и "съмненията"
    в нас самите, които ни пречат да бъдем себе си.
    Много искрена и докосваща поетична изповед с
    актуално послание. Поздрави!
  • Картини и въпроси се редят
    и отговорите мълчат отсреща.
    Че дава Бог с едната си ръка,
    а с другата отнема ни по нещо...

    Аплодисменти!Благодаря за удоволствието от прочита!
  • Бог, дава изпитания на силните, защото, слабия ще умре, ако изпита същото!
    Докосваш!
  • Видях цялата картина! Въздействаща образност!
  • Стихотворението ти е средстойностните неща, които имах удоволствието да прочета след Новата 2014. Може би само думата (таз) ме подразни, но това лесно може да се оправи! Поздравления, Радиола!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...