Бягство
Насрещни фарове. Мракът боли.
По шосето премазани спомени.
Километри тъга. Защо позволи
от Рая да бъдем прогонени?
Бягат тъмни дървета. Вали.
По стъклото вали самотата.
Аз си тръгнах. Ти защо позволи
да затворя след мене вратата?
Тъмносиня съм. Още стои
от индигото твой отпечатък.
Ти позна ме... Но защо позволи
този отговор толкова кратък?
Простосмъртна съм, Боже! Дали
ме изпитваш? Защо ми изпрати
таз невяра... Ти защо позволи
да не вярвам докрай в любовта ти!
© Рада Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Картини и въпроси се редят
и отговорите мълчат отсреща.
Че дава Бог с едната си ръка,
а с другата отнема ни по нещо...
Аплодисменти!Благодаря за удоволствието от прочита! -
Бог, дава изпитания на силните, защото, слабия ще умре, ако изпита същото!
Докосваш! -
Видях цялата картина! Въздействаща образност!
-
Стихотворението ти е средстойностните неща, които имах удоволствието да прочета след Новата 2014. Може би само думата (таз) ме подразни, но това лесно може да се оправи! Поздравления, Радиола!
-
Брилянтно просто. Осезаемо...
Тук ще се връщам, Раде.
:* -
Рада, сякаш аз шофирам по този път в нищото и изживявам тази болка...
Страхотно"заразно"внушение! -
Благодаря ви за коментарите!Хубав ден ви желая!
-
... Защото ние сме част от Него, а Той нехае за несъвършенствата си. Бог е все пак, може да си го позволи. Срещал съм и друг етикет за божието безхаберие - наричат го Промисъл. Прегръщаме го, когато сме отчаяни, уповаваме се на него, търсим смисъл в случайни или предизвестени неща, понеже не искаме или не можем да надникнем достатъчно дълбоко в себе си и в човека до нас.
Стихото, всъщност е формулировка на основен въпрос. Ти знаеш отговора, Рада, а всички знаем, че не бог е неговият краен адресат.
Би било прекрасно, ако всеки от нас открие отговора на този въпрос в себе си и направи необходимото, той да не му бъде задаван. -
Браво! Аплодисменти!
-
Страхотно произведение!
-
"На когото много е дадено, от него много се иска."
А стихът ти е великолепен!
И много смислен. (за когото...)
Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
По стъклото вали самотата.
Аз си тръгнах. Ти защо позво
а затворя след мене вратата?"
......................................................
Въпрос с повишена трудност, всъщност едва ли има
лесни отговори, когато става дума за
истинската същност на "вярата" и "съмненията"
в нас самите, които ни пречат да бъдем себе си.
Много искрена и докосваща поетична изповед с
актуално послание. Поздрави!