17 may 2006, 9:49

Бягство

  Poesía
1.3K 0 5
Бягам далече от теб.
      Тичам понесен от вятъра.
      Тръгнал по пътя на своето щастие,
      с болка стаена и  спомен проклет.
      Погледа  жаден открива
      поляна със много цветя.
      Аромат и палитра
      от толкова много тъга.
      Спомен запазен до днес,
      спомен проклет, спомен за теб,
      ти ме прегръщаш сгушила моя букет.
      А бе, една прекрасна вечер,
      сърцата ни се запознаха
      и всичко бе за нас магия,
      душите ни се заиграха,
      любовта превърна се в стихия
      и  даже очите ни запяха.
      Букет от пролетни цветя
      за теб успях да събера
      и беше тъмно, но с ръка
      погалвах всеки цвят,
      откъснат във тъмата.
      Букет събран с душата,
      букет с милувка,
      за дамата, спасила ме от самотата.
      А днес, потичвайки със вятъра,
      отново бягам от спомен проклет,
      от мястото, където
      е твоя вечен дом за теб.
      Една градинка от цветя,
      сбрала твоята душа
      и спомена от теб.
      Последно сбогом, обичам те,
      ще нося спомена проклет...
      по пътя продължавам
      и бягайки, ще гоня единствено теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Харизанов-Джоки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...