Бягство
Бягам далече от теб.
Тичам понесен от вятъра.
Тръгнал по пътя на своето щастие,
с болка стаена и спомен проклет.
Погледа жаден открива
поляна със много цветя.
Аромат и палитра
от толкова много тъга.
Спомен запазен до днес,
спомен проклет, спомен за теб,
ти ме прегръщаш сгушила моя букет.
А бе, една прекрасна вечер,
сърцата ни се запознаха
и всичко бе за нас магия,
душите ни се заиграха,
любовта превърна се в стихия
и даже очите ни запяха.
Букет от пролетни цветя
за теб успях да събера
и беше тъмно, но с ръка
погалвах всеки цвят,
откъснат във тъмата.
Букет събран с душата,
букет с милувка,
за дамата, спасила ме от самотата.
А днес, потичвайки със вятъра,
отново бягам от спомен проклет,
от мястото, където
е твоя вечен дом за теб.
Една градинка от цветя,
сбрала твоята душа
и спомена от теб.
Последно сбогом, обичам те,
ще нося спомена проклет...
по пътя продължавам
и бягайки, ще гоня единствено теб.
Тичам понесен от вятъра.
Тръгнал по пътя на своето щастие,
с болка стаена и спомен проклет.
Погледа жаден открива
поляна със много цветя.
Аромат и палитра
от толкова много тъга.
Спомен запазен до днес,
спомен проклет, спомен за теб,
ти ме прегръщаш сгушила моя букет.
А бе, една прекрасна вечер,
сърцата ни се запознаха
и всичко бе за нас магия,
душите ни се заиграха,
любовта превърна се в стихия
и даже очите ни запяха.
Букет от пролетни цветя
за теб успях да събера
и беше тъмно, но с ръка
погалвах всеки цвят,
откъснат във тъмата.
Букет събран с душата,
букет с милувка,
за дамата, спасила ме от самотата.
А днес, потичвайки със вятъра,
отново бягам от спомен проклет,
от мястото, където
е твоя вечен дом за теб.
Една градинка от цветя,
сбрала твоята душа
и спомена от теб.
Последно сбогом, обичам те,
ще нося спомена проклет...
по пътя продължавам
и бягайки, ще гоня единствено теб.
© Радослав Харизанов-Джоки All rights reserved.
