7 feb 2009, 0:42

Бягство 

  Poesía
2166 0 36
 

Тази нощ тъмнината ридае.

И разкъсва душата безмълвно.

Като малко дете за прегръдка

шупи устни и вика безумно.

 

Този дом е по-страшен от ада.

Моят дом, в който няма утеха.

И събирам сълзите на мама.

Няма покрив, разбито небето.

 

И съм кръст от зашити мълчания.

Всеки ъгъл припомня ми болката.

А стените са глухи стенания,

нежно скрили ранените спомени.

 

Две ръце са ми нужни да бягам.

Тези твойте, които спасяват.

Няма път без гореща жарава.

И молитва без тръпнещи длани.

 

И когато във утрото боса

се затичам към теб нестинарски,

аз намирам прегръдката топла

и потъвам във своето бягство.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??