Бягство
Тази нощ тъмнината ридае.
И разкъсва душата безмълвно.
Като малко дете за прегръдка
шупи устни и вика безумно.
Този дом е по-страшен от ада.
Моят дом, в който няма утеха.
И събирам сълзите на мама.
Няма покрив, разбито небето.
И съм кръст от зашити мълчания.
Всеки ъгъл припомня ми болката.
А стените са глухи стенания,
нежно скрили ранените спомени.
Две ръце са ми нужни да бягам.
Тези твойте, които спасяват.
Няма път без гореща жарава.
И молитва без тръпнещи длани.
И когато във утрото боса
се затичам към теб нестинарски,
аз намирам прегръдката топла
и потъвам във своето бягство.
© Ем All rights reserved.
