7.02.2009 г., 0:42 ч.

Бягство 

  Поезия
2145 0 36
 

Тази нощ тъмнината ридае.

И разкъсва душата безмълвно.

Като малко дете за прегръдка

шупи устни и вика безумно.

 

Този дом е по-страшен от ада.

Моят дом, в който няма утеха.

И събирам сълзите на мама.

Няма покрив, разбито небето.

 

И съм кръст от зашити мълчания.

Всеки ъгъл припомня ми болката.

А стените са глухи стенания,

нежно скрили ранените спомени.

 

Две ръце са ми нужни да бягам.

Тези твойте, които спасяват.

Няма път без гореща жарава.

И молитва без тръпнещи длани.

 

И когато във утрото боса

се затичам към теб нестинарски,

аз намирам прегръдката топла

и потъвам във своето бягство.

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??