19 ago 2010, 20:39

Бягство

  Poesía » Otra
983 0 4

Морето днес е моят свят

и мен със лодката ще отнесе.

Не ще остана в този град -

той знае всичките ми страхове.

 

Той знае как години минаха

в търсене на късчета любов.

Той знае - устните изстинаха.

Поемам днес по пътя нов.

 

Отново бягам - от живота си.

Напускам всичко някога обичано,

а гласовете във главата си

убивам със задавен писък.

 

Връщам се отново цяла -

лекува моето море.

И само тленното ми тяло

за бягството ще разбере...

 

T.R.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...