19 авг. 2010 г., 20:39

Бягство

984 0 4

Морето днес е моят свят

и мен със лодката ще отнесе.

Не ще остана в този град -

той знае всичките ми страхове.

 

Той знае как години минаха

в търсене на късчета любов.

Той знае - устните изстинаха.

Поемам днес по пътя нов.

 

Отново бягам - от живота си.

Напускам всичко някога обичано,

а гласовете във главата си

убивам със задавен писък.

 

Връщам се отново цяла -

лекува моето море.

И само тленното ми тяло

за бягството ще разбере...

 

T.R.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...