Морето днес е моят свят
и мен със лодката ще отнесе.
Не ще остана в този град -
той знае всичките ми страхове.
Той знае как години минаха
в търсене на късчета любов.
Той знае - устните изстинаха.
Поемам днес по пътя нов.
Отново бягам - от живота си.
Напускам всичко някога обичано,
а гласовете във главата си
убивам със задавен писък.
Връщам се отново цяла -
лекува моето море.
И само тленното ми тяло
за бягството ще разбере...
T.R.
© Теодора Арнаудова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
