6 ene 2008, 14:23

Бягство

  Poesía » Otra
733 0 5

Заглъхнал шепот, златен миг;

потапям в тишината своя вик.

Превръщам го във гърлен стон

и побягвам, диреща подслон. 

Пътеки много има,

но своя път не намирам.

 

''Бягай, бягай''- слабо дочувам,

някой говори, а май, че сънувам.

''Бягай, бягай, ще стигнеш,

някой те чака накрая, ще видиш.

Не се обръщай, пропаст те чака,

спреш ли, оставаш завинаги в мрака.''

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето това вече много ми хареса! Особено първата строфа - страхотна е.
  • благодаря Ви за думите докато четях някои от новите стихове Вашите си поиграх със някои от заглавията и създадох нещо може би ще Ви хареса,но понеже за днес изчерпах публикациите си ще го напиша тук,далеч съм от мисълта за плагиатство дано авторите на стиховете не ми се разсърдят.
    Ти беше ми Таверна,
    В кошера на спомена,
    Хубавелка прелестна
    В тъмните ти очи,Надничам.
    Когато е студено,между дъжда и дъгата
    Да бъдеш лястовица Ще се случи ли...
    Надничам в сянката на Побелелия спомен
    Когато всичко си отива,
    Когато отново ще вдигнем завесата...
    Ще се случи ли-Да владея положението.

    Поздрави.
  • Не бягай!Ако бягаш,ще пропуснеш това,което е покрай пътеките.Отвори сърцето си за пътуване и пропастта ще се превърне в мост.Много "подслони" ти желая!
  • Не се бой...Бягай...Поздрав!!!
  • Бягай, Елена и не се бой!!!
    много хубав стих, много ми хареса.
    с обич за теб.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...