jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)
86 90
6.01.2008 г., 14:23 ч.

Бягство 

  Поезия » Друга
536 0 5

Заглъхнал шепот, златен миг;

потапям в тишината своя вик.

Превръщам го във гърлен стон

и побягвам, диреща подслон. 

Пътеки много има,

но своя път не намирам.

 

''Бягай, бягай''- слабо дочувам,

някой говори, а май, че сънувам.

''Бягай, бягай, ще стигнеш,

някой те чака накрая, ще видиш.

Не се обръщай, пропаст те чака,

спреш ли, оставаш завинаги в мрака.''

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето това вече много ми хареса! Особено първата строфа - страхотна е.
  • благодаря Ви за думите докато четях някои от новите стихове Вашите си поиграх със някои от заглавията и създадох нещо може би ще Ви хареса,но понеже за днес изчерпах публикациите си ще го напиша тук,далеч съм от мисълта за плагиатство дано авторите на стиховете не ми се разсърдят.
    Ти беше ми Таверна,
    В кошера на спомена,
    Хубавелка прелестна
    В тъмните ти очи,Надничам.
    Когато е студено,между дъжда и дъгата
    Да бъдеш лястовица Ще се случи ли...
    Надничам в сянката на Побелелия спомен
    Когато всичко си отива,
    Когато отново ще вдигнем завесата...
    Ще се случи ли-Да владея положението.

    Поздрави.
  • Не бягай!Ако бягаш,ще пропуснеш това,което е покрай пътеките.Отвори сърцето си за пътуване и пропастта ще се превърне в мост.Много "подслони" ти желая!
  • Не се бой...Бягай...Поздрав!!!
  • Бягай, Елена и не се бой!!!
    много хубав стих, много ми хареса.
    с обич за теб.
Предложения
: ??:??