6.01.2008 г., 14:23

Бягство

740 0 5

Заглъхнал шепот, златен миг;

потапям в тишината своя вик.

Превръщам го във гърлен стон

и побягвам, диреща подслон. 

Пътеки много има,

но своя път не намирам.

 

''Бягай, бягай''- слабо дочувам,

някой говори, а май, че сънувам.

''Бягай, бягай, ще стигнеш,

някой те чака накрая, ще видиш.

Не се обръщай, пропаст те чака,

спреш ли, оставаш завинаги в мрака.''

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето това вече много ми хареса! Особено първата строфа - страхотна е.
  • благодаря Ви за думите докато четях някои от новите стихове Вашите си поиграх със някои от заглавията и създадох нещо може би ще Ви хареса,но понеже за днес изчерпах публикациите си ще го напиша тук,далеч съм от мисълта за плагиатство дано авторите на стиховете не ми се разсърдят.
    Ти беше ми Таверна,
    В кошера на спомена,
    Хубавелка прелестна
    В тъмните ти очи,Надничам.
    Когато е студено,между дъжда и дъгата
    Да бъдеш лястовица Ще се случи ли...
    Надничам в сянката на Побелелия спомен
    Когато всичко си отива,
    Когато отново ще вдигнем завесата...
    Ще се случи ли-Да владея положението.

    Поздрави.
  • Не бягай!Ако бягаш,ще пропуснеш това,което е покрай пътеките.Отвори сърцето си за пътуване и пропастта ще се превърне в мост.Много "подслони" ти желая!
  • Не се бой...Бягай...Поздрав!!!
  • Бягай, Елена и не се бой!!!
    много хубав стих, много ми хареса.
    с обич за теб.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...