Заглъхнал шепот, златен миг;
потапям в тишината своя вик.
Превръщам го във гърлен стон
и побягвам, диреща подслон.
Пътеки много има,
но своя път не намирам.
''Бягай, бягай''- слабо дочувам,
някой говори, а май, че сънувам.
''Бягай, бягай, ще стигнеш,
някой те чака накрая, ще видиш.
Не се обръщай, пропаст те чака,
спреш ли, оставаш завинаги в мрака.''