Заглъхнал шепот, златен миг;
потапям в тишината своя вик.
Превръщам го във гърлен стон
и побягвам, диреща подслон.
Пътеки много има,
но своя път не намирам.
''Бягай, бягай''- слабо дочувам,
някой говори, а май, че сънувам.
''Бягай, бягай, ще стигнеш,
някой те чака накрая, ще видиш.
Не се обръщай, пропаст те чака,
спреш ли, оставаш завинаги в мрака.''
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Особено първата строфа - страхотна е.