6 янв. 2008 г., 14:23

Бягство

734 0 5

Заглъхнал шепот, златен миг;

потапям в тишината своя вик.

Превръщам го във гърлен стон

и побягвам, диреща подслон. 

Пътеки много има,

но своя път не намирам.

 

''Бягай, бягай''- слабо дочувам,

някой говори, а май, че сънувам.

''Бягай, бягай, ще стигнеш,

някой те чака накрая, ще видиш.

Не се обръщай, пропаст те чака,

спреш ли, оставаш завинаги в мрака.''

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ето това вече много ми хареса! Особено първата строфа - страхотна е.
  • благодаря Ви за думите докато четях някои от новите стихове Вашите си поиграх със някои от заглавията и създадох нещо може би ще Ви хареса,но понеже за днес изчерпах публикациите си ще го напиша тук,далеч съм от мисълта за плагиатство дано авторите на стиховете не ми се разсърдят.
    Ти беше ми Таверна,
    В кошера на спомена,
    Хубавелка прелестна
    В тъмните ти очи,Надничам.
    Когато е студено,между дъжда и дъгата
    Да бъдеш лястовица Ще се случи ли...
    Надничам в сянката на Побелелия спомен
    Когато всичко си отива,
    Когато отново ще вдигнем завесата...
    Ще се случи ли-Да владея положението.

    Поздрави.
  • Не бягай!Ако бягаш,ще пропуснеш това,което е покрай пътеките.Отвори сърцето си за пътуване и пропастта ще се превърне в мост.Много "подслони" ти желая!
  • Не се бой...Бягай...Поздрав!!!
  • Бягай, Елена и не се бой!!!
    много хубав стих, много ми хареса.
    с обич за теб.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...