7 oct 2008, 18:01

"Бягство"

  Poesía
731 0 3
Искам да избягам
от този град студен,
искам да избягам
от клюкари тъпи,
от глупави интриги,
от лъжи неспирни.
Искам да изчезне онази болка,
онази болка от "кървящото" сърце,
онази болка от ранената душа,
за да затрия аз сълзите,
за да заровя любовта.
Искам аз да бягам от хората нещастни,
онези зли и плашещи лица,
които ме преследват тъй неспирно,
"плюят" ме и ме ругаят.
А какво направих аз - не зная
какво ли съм им причинила,
освен, че те обичах силно,
борих се и против себе си вървях.
Искам да избягам сега,
точно сега, на мига,
да залича и последната капка достойнство, която сама си отнех.
Искам да избягам от тази разруха,
да остана в онова странно пространство,
искам да избягам от свободата си,
да избягам от себе си, да заробя най-вече живота си.
Подарявам ти това мое бягство, дарявам ти го от все сърце и душа,
дарявам ти го, защото ти си всичко,
за теб и себе си продавам,
но не аз избягах в онази кауза, наречена - Твоето щастие,
твоето бъдеще.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...