17 abr 2009, 16:59

Бягство

  Poesía
941 0 6

 

Ще се скрия в звуци

на армстронгов тромпет.

Ще стоя тук на скришно

до седмия сън,

който

утре пак ще трябва да прося.

Ще се скрия

в тревата на седмия ден,

докато мине несвестният.

Онзи, дето луд е по мен

и обещава ми нежности.

Ще се скрия в сянка

от бъдещо днес,

да не ме забележи

онзи ковач на въпросите,

дето все ме пробожда отляво

и го лъжат с вечности.

Щом размине, ще бягам

с краката си - босите.

Ще се скитам

без памет и спомени дни.

Ще се лутам сама през пустинята,

ще отпивам роса от върха на лъча,

дето мойто сърце ще пробие

и ще живея

на ръба на света 

в пастирска колиба,

дето само мъгли се отбиват

и само ветрища са гостите.

Ще избягам в армстронгов тромпет...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Лозанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...