17 abr 2009, 16:59

Бягство

  Poesía
938 0 6

 

Ще се скрия в звуци

на армстронгов тромпет.

Ще стоя тук на скришно

до седмия сън,

който

утре пак ще трябва да прося.

Ще се скрия

в тревата на седмия ден,

докато мине несвестният.

Онзи, дето луд е по мен

и обещава ми нежности.

Ще се скрия в сянка

от бъдещо днес,

да не ме забележи

онзи ковач на въпросите,

дето все ме пробожда отляво

и го лъжат с вечности.

Щом размине, ще бягам

с краката си - босите.

Ще се скитам

без памет и спомени дни.

Ще се лутам сама през пустинята,

ще отпивам роса от върха на лъча,

дето мойто сърце ще пробие

и ще живея

на ръба на света 

в пастирска колиба,

дето само мъгли се отбиват

и само ветрища са гостите.

Ще избягам в армстронгов тромпет...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Лозанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...