Apr 17, 2009, 4:59 PM

Бягство

  Poetry
940 0 6

 

Ще се скрия в звуци

на армстронгов тромпет.

Ще стоя тук на скришно

до седмия сън,

който

утре пак ще трябва да прося.

Ще се скрия

в тревата на седмия ден,

докато мине несвестният.

Онзи, дето луд е по мен

и обещава ми нежности.

Ще се скрия в сянка

от бъдещо днес,

да не ме забележи

онзи ковач на въпросите,

дето все ме пробожда отляво

и го лъжат с вечности.

Щом размине, ще бягам

с краката си - босите.

Ще се скитам

без памет и спомени дни.

Ще се лутам сама през пустинята,

ще отпивам роса от върха на лъча,

дето мойто сърце ще пробие

и ще живея

на ръба на света 

в пастирска колиба,

дето само мъгли се отбиват

и само ветрища са гостите.

Ще избягам в армстронгов тромпет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Лозанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...