17.04.2009 г., 16:59

Бягство

937 0 6

 

Ще се скрия в звуци

на армстронгов тромпет.

Ще стоя тук на скришно

до седмия сън,

който

утре пак ще трябва да прося.

Ще се скрия

в тревата на седмия ден,

докато мине несвестният.

Онзи, дето луд е по мен

и обещава ми нежности.

Ще се скрия в сянка

от бъдещо днес,

да не ме забележи

онзи ковач на въпросите,

дето все ме пробожда отляво

и го лъжат с вечности.

Щом размине, ще бягам

с краката си - босите.

Ще се скитам

без памет и спомени дни.

Ще се лутам сама през пустинята,

ще отпивам роса от върха на лъча,

дето мойто сърце ще пробие

и ще живея

на ръба на света 

в пастирска колиба,

дето само мъгли се отбиват

и само ветрища са гостите.

Ще избягам в армстронгов тромпет...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Лозанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...