От него бягах нощ и ден,
от него бягах месеци, години,
бягах от самата мен,
бягах аз от думите красиви.
Собствените мисли криех във сълзите,
смеех се беззвучно и без глас,
смехът измама беше за очите,
навяваше в сърцето хлад и мраз.
Катерех се сама по планините
и падах мислено оттам,
стоях високо на скалите,
а морето ме приканваше със свян. ...