4.10.2011 г., 17:20

Бягство

895 0 0

От него бягах нощ и ден,

от него бягах месеци, години,

бягах от самата мен,

бягах аз от думите красиви.

 

Собствените мисли криех във сълзите,

смеех се беззвучно и без глас,

смехът измама беше за очите,

навяваше в сърцето хлад и мраз.

 

Катерех се сама по планините

и падах мислено оттам,

стоях високо на скалите,

а морето ме приканваше със свян.

 

От него бягах аз, но не успях,

в сърцето ми остави тъжен спомен,

в живота си го вече не видях,

сърцето ми прободе с нож огромен.

 

Чудех се къде ли да избягам,

дълбоко нейде дебнеше страхът,

стараех се от себе си да бягам,

но чувах стъпките му аз по своя път.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...