Oct 4, 2011, 5:20 PM

Бягство

  Poetry
898 0 0

От него бягах нощ и ден,

от него бягах месеци, години,

бягах от самата мен,

бягах аз от думите красиви.

 

Собствените мисли криех във сълзите,

смеех се беззвучно и без глас,

смехът измама беше за очите,

навяваше в сърцето хлад и мраз.

 

Катерех се сама по планините

и падах мислено оттам,

стоях високо на скалите,

а морето ме приканваше със свян.

 

От него бягах аз, но не успях,

в сърцето ми остави тъжен спомен,

в живота си го вече не видях,

сърцето ми прободе с нож огромен.

 

Чудех се къде ли да избягам,

дълбоко нейде дебнеше страхът,

стараех се от себе си да бягам,

но чувах стъпките му аз по своя път.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...