28 oct 2011, 21:15

Бягство

  Poesía » Otra
690 0 1

Ще тръгна с вятъра студен

към горите, носещи мълчание.

А когато стигна уморен,

ще чакам тихо тежко наказание.

 

Ще летя със птиците в небето,

към планини и свобода прекрасна.

Забравил всичко в този свят проклето,

с планините вечни да се срасна.

 

Ще се влея във реките бурни,

хранейки дървета и цветя.

Ще се изсипвам със дъжда от страшни бури,

чакащ вечно да се преродя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Чалиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!Браво!Само ми е интересно от какво бягаш в стиховете си?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....