Ще тръгна с вятъра студен
към горите, носещи мълчание.
А когато стигна уморен,
ще чакам тихо тежко наказание.
Ще летя със птиците в небето,
към планини и свобода прекрасна.
Забравил всичко в този свят проклето,
с планините вечни да се срасна.
Ще се влея във реките бурни,
хранейки дървета и цветя.
Ще се изсипвам със дъжда от страшни бури,
чакащ вечно да се преродя.
© Радослав Чалиев Todos los derechos reservados