28 oct 2011, 21:15

Бягство

  Poesía » Otra
693 0 1

Ще тръгна с вятъра студен

към горите, носещи мълчание.

А когато стигна уморен,

ще чакам тихо тежко наказание.

 

Ще летя със птиците в небето,

към планини и свобода прекрасна.

Забравил всичко в този свят проклето,

с планините вечни да се срасна.

 

Ще се влея във реките бурни,

хранейки дървета и цветя.

Ще се изсипвам със дъжда от страшни бури,

чакащ вечно да се преродя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Чалиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!Браво!Само ми е интересно от какво бягаш в стиховете си?

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....