28.10.2011 г., 21:15

Бягство

692 0 1

Ще тръгна с вятъра студен

към горите, носещи мълчание.

А когато стигна уморен,

ще чакам тихо тежко наказание.

 

Ще летя със птиците в небето,

към планини и свобода прекрасна.

Забравил всичко в този свят проклето,

с планините вечни да се срасна.

 

Ще се влея във реките бурни,

хранейки дървета и цветя.

Ще се изсипвам със дъжда от страшни бури,

чакащ вечно да се преродя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Чалиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!Браво!Само ми е интересно от какво бягаш в стиховете си?

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...