28.10.2011 г., 21:15

Бягство

691 0 1

Ще тръгна с вятъра студен

към горите, носещи мълчание.

А когато стигна уморен,

ще чакам тихо тежко наказание.

 

Ще летя със птиците в небето,

към планини и свобода прекрасна.

Забравил всичко в този свят проклето,

с планините вечни да се срасна.

 

Ще се влея във реките бурни,

хранейки дървета и цветя.

Ще се изсипвам със дъжда от страшни бури,

чакащ вечно да се преродя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Чалиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!Браво!Само ми е интересно от какво бягаш в стиховете си?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...