28.10.2011 г., 21:15

Бягство

686 0 1

Ще тръгна с вятъра студен

към горите, носещи мълчание.

А когато стигна уморен,

ще чакам тихо тежко наказание.

 

Ще летя със птиците в небето,

към планини и свобода прекрасна.

Забравил всичко в този свят проклето,

с планините вечни да се срасна.

 

Ще се влея във реките бурни,

хранейки дървета и цветя.

Ще се изсипвам със дъжда от страшни бури,

чакащ вечно да се преродя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Чалиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!Браво!Само ми е интересно от какво бягаш в стиховете си?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...