Ще тръгна с вятъра студен
към горите, носещи мълчание.
А когато стигна уморен,
ще чакам тихо тежко наказание.
Ще летя със птиците в небето,
към планини и свобода прекрасна.
Забравил всичко в този свят проклето,
с планините вечни да се срасна.
Ще се влея във реките бурни,
хранейки дървета и цветя.
Ще се изсипвам със дъжда от страшни бури,
чакащ вечно да се преродя.
© Радослав Чалиев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
