Ще тръгна с вятъра студен
към горите, носещи мълчание.
А когато стигна уморен,
ще чакам тихо тежко наказание.
Ще летя със птиците в небето,
към планини и свобода прекрасна.
Забравил всичко в този свят проклето,
с планините вечни да се срасна.
Ще се влея във реките бурни,
хранейки дървета и цветя.
Ще се изсипвам със дъжда от страшни бури,
чакащ вечно да се преродя.
© Радослав Чалиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
