Ще тръгна с вятъра студен
към горите, носещи мълчание.
А когато стигна уморен,
ще чакам тихо тежко наказание.
Ще летя със птиците в небето,
към планини и свобода прекрасна.
Забравил всичко в този свят проклето,
с планините вечни да се срасна.
Ще се влея във реките бурни,
хранейки дървета и цветя.
Ще се изсипвам със дъжда от страшни бури,
чакащ вечно да се преродя.
© Радослав Чалиев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
