21 ene 2021, 1:39

Бях на път да си взема довиждане

751 1 2

Бях на път да си взема довиждане

За последен път аз на тази спирка спрях

И с моето бавно прииждане

Аз мислех за миналото, в което живях.

 

Ние борихме се заедно в абсурда

В една безкайна тъмнина

И всяка сутрин криза бе наш'та разбуда

И живяхме само в сянката на нощта.

 

Имахме успехи много

И цена една ние платихме

Душата ни съдеше строго

Че големите кули някакси сринахме.

 

Бях на път да си взема довиждане

С един странен, безименен живот

Бях на път към моето свиждане

В болницата на отминалия живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • осторожное и очень смелое, роковое...-понравилось!
  • Хубав стих!
    Добре дошли в сайта!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...