21 ene 2021, 1:39

Бях на път да си взема довиждане

753 1 2

Бях на път да си взема довиждане

За последен път аз на тази спирка спрях

И с моето бавно прииждане

Аз мислех за миналото, в което живях.

 

Ние борихме се заедно в абсурда

В една безкайна тъмнина

И всяка сутрин криза бе наш'та разбуда

И живяхме само в сянката на нощта.

 

Имахме успехи много

И цена една ние платихме

Душата ни съдеше строго

Че големите кули някакси сринахме.

 

Бях на път да си взема довиждане

С един странен, безименен живот

Бях на път към моето свиждане

В болницата на отминалия живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • осторожное и очень смелое, роковое...-понравилось!
  • Хубав стих!
    Добре дошли в сайта!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...