Бях на път да си взема довиждане

ValeLeno
2 0

21.01.2021 г., 1:39 ч.

Поезия » Философска

508 1 2

За последен път аз на тази спирка спрях

И с моето бавно прииждане

Аз мислех за миналото, в което живях.

Ние борихме се заедно в абсурда

В една безкайна тъмнина

И всяка сутрин криза бе наш'та разбуда

И живяхме само в сянката на нощта.

Имахме успехи много

И цена една ние платихме

Душата ни съдеше строго

Че големите кули някакси сринахме.

Бях на път да си взема довиждане

С един странен, безименен живот

Бях на път към моето свиждане

В болницата на отминалия живот.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Сенилга (Сенилга)

2021-09-26T00:00:23+03:00

осторожное и очень смелое, роковое...-понравилось!
di_t (T.Т.)

2021-01-25T10:24:53+02:00

Хубав стих!
Добре дошли в сайта!