Jan 21, 2021, 1:39 AM

Бях на път да си взема довиждане 

  Poetry » Phylosophy
506 1 2

Бях на път да си взема довиждане

За последен път аз на тази спирка спрях

И с моето бавно прииждане

Аз мислех за миналото, в което живях.

 

Ние борихме се заедно в абсурда

В една безкайна тъмнина

И всяка сутрин криза бе наш'та разбуда

И живяхме само в сянката на нощта.

 

Имахме успехи много

И цена една ние платихме

Душата ни съдеше строго

Че големите кули някакси сринахме.

 

Бях на път да си взема довиждане

С един странен, безименен живот

Бях на път към моето свиждане

В болницата на отминалия живот.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • осторожное и очень смелое, роковое...-понравилось!
  • Хубав стих!
    Добре дошли в сайта!
Random works
: ??:??