1 mar 2011, 21:59

Бях твоя...

1.2K 0 8

Бях твоя. С цялото си аз.

Частичка от мене не остана непрелята.

Окичена във слънчевия ти атлаз,

бях се разляла накъде из душата ти

и слагах знаци, самодивени,

из твойте вуду светове,

гадаейки чия магия

сърцето на художника си първи ще предаде.

И бях ти се предала. До безсъзнание.

В очите ти виждах пеперуди

от моите копринени желания.

И мислех си как нямам душа да видя други...

 

И ще ме има вечно някак в теб.

Напълно никога не бих си тръгнала.

Но имам лош навик, все нещо ме влече напред...

Прости ми, ако нещо в теб съм преобърнала.

 

01.03.2011г.

гр. Сопот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...