Бях твоя...
Бях твоя. С цялото си аз.
Частичка от мене не остана непрелята.
Окичена във слънчевия ти атлаз,
бях се разляла накъде из душата ти
и слагах знаци, самодивени,
из твойте вуду светове,
гадаейки чия магия
сърцето на художника си първи ще предаде.
И бях ти се предала. До безсъзнание.
В очите ти виждах пеперуди
от моите копринени желания.
И мислех си как нямам душа да видя други...
И ще ме има вечно някак в теб.
Напълно никога не бих си тръгнала.
Но имам лош навик, все нещо ме влече напред...
Прости ми, ако нещо в теб съм преобърнала.
01.03.2011г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
