Бях вятър скрит дълбоко във нощта.
С въздишки хранех се и със стенания.
Прошумолявайки през горските листа,
мечтаех за безбрежното мълчание.
Над мен звездите мигаха във транс,
със синкави, примамващи отблясъци.
Животът беше призрачен нюанс
в часовника на плаващите пясъци.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Своеобразната техника на алюзиите кара читателя да прогледне, да бръкне в душата си за идеал, ако още го има и да намери някакъв път за нравствено съзряване. През призмата на майсторските метафорични похвати идейното творбата нагнетява, изпълненото с прозрение, богато светоусещане на автора. Не би прозвучало помпозно, а напълно реалистично, че това е лирика от друго измерение, а създателят й наистина държи ключовете към дверите на поетичния Едем...