9 июл. 2023 г., 22:30

Бях вятър скрит

Поэзия

608 17 9

Бях вятър скрит дълбоко във нощта.
С въздишки хранех се и със стенания.
Прошумолявайки през горските листа,
мечтаех за безбрежното мълчание.

Над мен звездите мигаха във транс,
със синкави, примамващи отблясъци.
Животът беше призрачен нюанс
в часовника на плаващите пясъци.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Нежно и красиво! Изящен стих! Поздравления, Поете!

2023-07-11T13:14:22+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Къде ли не броди вятърът?
Душата му не търси покой...
Когато небето търси земята,
навярно виновен е пак той?!
Вдъхновение,навярно вятърът е въздишка на Бога.
Поздравления, Младен!

2023-07-10T12:55:57+03:00
di_t

Чудесен стих!!!

2023-07-10T08:20:07+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Тази синя безбрежност подгонена от вятъра, докосва душата и кара сетивата, да потрепват, Младен ! Поредна красота залива страницата ти. Радвам се, че го сподели с нас!

2023-07-10T05:21:34+03:00
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

"Животът беше призрачен нюанс
в часовника на плаващите пясъци."
Велико!

2023-07-10T00:02:11+03:00