Бях вятър скрит дълбоко във нощта.
С въздишки хранех се и със стенания.
Прошумолявайки през горските листа,
мечтаех за безбрежното мълчание.
Над мен звездите мигаха във транс,
със синкави, примамващи отблясъци.
Животът беше призрачен нюанс
в часовника на плаващите пясъци.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up