30 nov 2018, 16:33  

Бяхме ли? 

  Poesía
692 2 8

Ще съблека очите ти, за да ме видиш.
Ще усетиш огън и жигосване.
И ще почувстваш чак като си ида,
че си горял, дори и без докосване.

 

Ще си пиян преди да си отпил.
Ще те целуват всички истини.
И ще летиш над себе си безкрил,
и силно ще боли от искане.

 

Устните ти - стон задъхан
ще разбèрат, че си ме любил,
чак, когато върнеш се пресъхнал,
там, где никога не си и бил.

 

 

Ноември 2018      В. Тодорова

© Valya Тodorova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да отвориш очите и да накажеш несбъднатата любов, за безвъзвратно пропуснатите мигове. Благодаря, Стойчо!
  • Жажда,стон и несбъднати желания за нещо което може и да бъде!
    Много ми хареса,Валя!
    Поздравления!
  • “Минало не свършено“ време и “бъдеще невъзможно“ са много болезнени времена. 😉🙂 Радвам ти се винаги Иржи, когато ми дойдеш на гости. Хубава бяла събота.
  • Това "ще"подсилва значението на обикновените думи и ти добре го използваш,Валя!Много ми харесва и не зная кое по-напред да цитирам,но май "и ще почувстваш чак,като си ида"....така е,всичко се осмисля после!!
  • Благодаря момичета! Хубав уикенд!
  • С Кети! Великолепен стих!
  • Копнежа е изгарящо чувство. Благодаря!
  • Най-много боли от неизживяното и лирическата героиня го е усетила прекрасно!
Propuestas
: ??:??