Стоя сега и драскам в таз тетрадка,

пиша за миналите времена,

как радостни бяхме – малки деца,

тичащи по поляната, не познаващи болката.

 Бяхме в хармония с детските игри,

малки, радостни, свежи души.

 Сега пораснахме, големи сме

и трябва да се борим със проблемите.

 Животът е труден и жалък дори,

всеки ден се чудиш защо живееш, мислиш...

 Времената се менят, мени се и животът,

а ти не преставаш да си задаваш въпроса!