Бяхме просто деца…
Стоя сега и драскам в таз тетрадка,
пиша за миналите времена,
как радостни бяхме – малки деца,
тичащи по поляната, не познаващи болката.
Бяхме в хармония с детските игри,
малки, радостни, свежи души.
Сега пораснахме, големи сме
и трябва да се борим със проблемите.
Животът е труден и жалък дори,
всеки ден се чудиш защо живееш, мислиш...
Времената се менят, мени се и животът,
а ти не преставаш да си задаваш въпроса!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Василева Все права защищены
хубави времена бяха