Стоя сега и драскам в таз тетрадка,
пиша за миналите времена,
как радостни бяхме – малки деца,
тичащи по поляната, не познаващи болката.
Бяхме в хармония с детските игри,
малки, радостни, свежи души.
Сега пораснахме, големи сме
и трябва да се борим със проблемите.
Животът е труден и жалък дори,
всеки ден се чудиш защо живееш, мислиш...
Времената се менят, мени се и животът,
а ти не преставаш да си задаваш въпроса!
© Виктория Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хубави времена бяха