Стоя сега и драскам в таз тетрадка,
пиша за миналите времена,
как радостни бяхме – малки деца,
тичащи по поляната, не познаващи болката.
Бяхме в хармония с детските игри,
малки, радостни, свежи души.
Сега пораснахме, големи сме
и трябва да се борим със проблемите.
Животът е труден и жалък дори,
всеки ден се чудиш защо живееш, мислиш...
Времената се менят, мени се и животът,
а ти не преставаш да си задаваш въпроса!
© Виктория Василева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хубави времена бяха