Бял стих

Днес те потърсих сред прашните лавици

      на сърцето си.

И помен нямаше от твоите страници,

     история си.

Издухах праха от душата си

     и без въже слязох в тъмното.

Разбутах вехториите,

     теб те нямаше.

Колко дълго бе нужно да чакам

     да напуснеш сърцето ми,

мислите ми, сънищата ми?!?

    Всичко мое и да ме оставиш да живея...!?

Запалих лампата, за по-сигурно.

    Ни сянка от твойта осанка!

Живей!

    Чух отнякъде...

СВОБОДНА СЪМ!!!