katt (Кат Кат)
1 47

27 mar 2013, 11:02 2013-03-27T15:28:32+02:00

Бял стих

Poesía

1.2K 0 0

Днес те потърсих сред прашните лавици

на сърцето си.

И помен нямаше от твоите страници,

история си.

Издухах праха от душата си

и без въже слязох в тъмното.

Разбутах вехториите,

теб те нямаше.

Колко дълго бе нужно да чакам

да напуснеш сърцето ми,

мислите ми, сънищата ми?!?

Всичко мое и да ме оставиш да живея...!?

Запалих лампата, за по-сигурно.

Ни сянка от твойта осанка!

Живей!

Чух отнякъде...

СВОБОДНА СЪМ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0