katt (Кат Кат)
1 47

27 mar 2013, 11:02 2013-03-27T15:28:32+02:00

Бял стих

Poesía

1.2K 0 0

Днес те потърсих сред прашните лавици

на сърцето си.

И помен нямаше от твоите страници,

история си.

Издухах праха от душата си

и без въже слязох в тъмното.

Разбутах вехториите,

теб те нямаше.

Колко дълго бе нужно да чакам

да напуснеш сърцето ми,

мислите ми, сънищата ми?!?

Всичко мое и да ме оставиш да живея...!?

Запалих лампата, за по-сигурно.

Ни сянка от твойта осанка!

Живей!

Чух отнякъде...

СВОБОДНА СЪМ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0