27.03.2013 г., 11:02 ч.  

Бял стих 

  Поезия
710 0 0

Днес те потърсих сред прашните лавици

      на сърцето си.

И помен нямаше от твоите страници,

     история си.

Издухах праха от душата си

     и без въже слязох в тъмното.

Разбутах вехториите,

     теб те нямаше.

Колко дълго бе нужно да чакам

     да напуснеш сърцето ми,

мислите ми, сънищата ми?!?

    Всичко мое и да ме оставиш да живея...!?

Запалих лампата, за по-сигурно.

    Ни сянка от твойта осанка!

Живей!

    Чух отнякъде...

 

СВОБОДНА СЪМ!!!

© Кат Кат Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??