Бял стих
1.2K
0
0
Днес те потърсих сред прашните лавици
на сърцето си.
И помен нямаше от твоите страници,
история си.
Издухах праха от душата си
и без въже слязох в тъмното.
Разбутах вехториите,
теб те нямаше.
Колко дълго бе нужно да чакам
да напуснеш сърцето ми,
мислите ми, сънищата ми?!?
Всичко мое и да ме оставиш да живея...!?
Запалих лампата, за по-сигурно.
Ни сянка от твойта осанка!
Живей!
Чух отнякъде...
СВОБОДНА СЪМ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кат Кат Всички права запазени
