4 may 2014, 11:59

Бяла

  Poesía » Otra
2K 1 14
Бяла

Мръсница всички я наричат!
С пръст я сочат във очите!
Нея чуждите мъже обичат!
Това е факт – мълчите!
Мълчете, мили домакини!
Мръсницата е ваш приятел!
И вие сте едни лъжкини!
Тя – на щастието е ваятел!
Съпрузите ви толкова самотни,
утеха нежна в нея си намират…
Като деца съвсем сиротни,
в прегръдките ù искат да замират!
Завиждайте ù, предани съпруги,
тя притежава вашите мъже.
И никога не ще потърси други,
не ги обвързва с брачното въже!
Благодарете ù на таз мръсница,
че вместо вас косите мъжки гали,
че би понесла и шамар, плесница,
а вий за непознати сте венчани!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Венеция,"Съдба на куртизанка"..........това ми напомня,и е чудесно!!Благодаря!!
  • Много точно си го казала и няма нужда да си заравяме главите в пясъка... Истина е... Любовта е най-красивото в живота ни и трябва да го пазим с цената на всичко. А когато у дома няма любов, когато ги няма онези неща, които подклаждат и дават израз на любовта, се случва точно това - търсим я там, където Тя Е. Никой не бяга от хубавото... нали така?
    Поздравления за този стих!!!
    И за доблестта да го напишеш!!!
    И като допълнение към коментара ми:


    Евтим Евтимов

    Някои сега ме съдят тежко,
    че от чужда къща те вземах.
    Ако обичта към теб е грешка-
    искам да повторя тоя грях!

    На душата си не нося горест
    и за тоя дом не ми тежи.
    Ако имаше във него корен-
    просто щеше да те задържи!

  • Не предполагах, че ще ме поздравите за моята бяла мръсница и наистина ме зарадвахте всички!
    Благодаря от сърце
  • С Исмаил!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...