Мръсница всички я наричат! С пръст я сочат във очите! Нея чуждите мъже обичат! Това е факт – мълчите! Мълчете, мили домакини! Мръсницата е ваш приятел! И вие сте едни лъжкини! Тя – на щастието е ваятел! Съпрузите ви толкова самотни, утеха нежна в нея си намират… Като деца съвсем сиротни, в прегръдките ù искат да замират! Завиждайте ù, предани съпруги, тя притежава вашите мъже. И никога не ще потърси други, не ги обвързва с брачното въже! Благодарете ù на таз мръсница, че вместо вас косите мъжки гали, че би понесла и шамар, плесница, а вий за непознати сте венчани!
Много точно си го казала и няма нужда да си заравяме главите в пясъка... Истина е... Любовта е най-красивото в живота ни и трябва да го пазим с цената на всичко. А когато у дома няма любов, когато ги няма онези неща, които подклаждат и дават израз на любовта, се случва точно това - търсим я там, където Тя Е. Никой не бяга от хубавото... нали така?
Поздравления за този стих!!!
И за доблестта да го напишеш!!!
И като допълнение към коментара ми:
Евтим Евтимов
Някои сега ме съдят тежко,
че от чужда къща те вземах.
Ако обичта към теб е грешка-
искам да повторя тоя грях!
На душата си не нося горест
и за тоя дом не ми тежи.
Ако имаше във него корен-
просто щеше да те задържи!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.