May 4, 2014, 11:59 AM

Бяла

  Poetry » Other
2K 1 14
Бяла

Мръсница всички я наричат!
С пръст я сочат във очите!
Нея чуждите мъже обичат!
Това е факт – мълчите!
Мълчете, мили домакини!
Мръсницата е ваш приятел!
И вие сте едни лъжкини!
Тя – на щастието е ваятел!
Съпрузите ви толкова самотни,
утеха нежна в нея си намират…
Като деца съвсем сиротни,
в прегръдките ù искат да замират!
Завиждайте ù, предани съпруги,
тя притежава вашите мъже.
И никога не ще потърси други,
не ги обвързва с брачното въже!
Благодарете ù на таз мръсница,
че вместо вас косите мъжки гали,
че би понесла и шамар, плесница,
а вий за непознати сте венчани!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Венеция,"Съдба на куртизанка"..........това ми напомня,и е чудесно!!Благодаря!!
  • Много точно си го казала и няма нужда да си заравяме главите в пясъка... Истина е... Любовта е най-красивото в живота ни и трябва да го пазим с цената на всичко. А когато у дома няма любов, когато ги няма онези неща, които подклаждат и дават израз на любовта, се случва точно това - търсим я там, където Тя Е. Никой не бяга от хубавото... нали така?
    Поздравления за този стих!!!
    И за доблестта да го напишеш!!!
    И като допълнение към коментара ми:


    Евтим Евтимов

    Някои сега ме съдят тежко,
    че от чужда къща те вземах.
    Ако обичта към теб е грешка-
    искам да повторя тоя грях!

    На душата си не нося горест
    и за тоя дом не ми тежи.
    Ако имаше във него корен-
    просто щеше да те задържи!

  • Не предполагах, че ще ме поздравите за моята бяла мръсница и наистина ме зарадвахте всички!
    Благодаря от сърце
  • С Исмаил!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...